СТАТИИ

Сравнителна бионаличност на два лекарствени продукта с удължено освобождаване, съдържащи METOPROLOL SUCCINATE

Метопролол е бета1 селективен блокер, т.е. той действа на бета1 рецепторите в сърцето в значително по-ниски дози от тези, които са необходими за повлияване на бета2 рецепторите. Той няма бета стимулиращ ефект и притежава незначителен мембрано стабилизиращ ефект.
Метопролол намалява или блокира стимулиращият ефект на катехоламините (които се освобождават при физически или умствен стрес) върху сърцето. Той намалява тахикардията, понижава сърдечния дебит и контрактилитета и понижава кръвното налягане.
Плазмената концентрация и ефектът на таблетките метопролол сукцинат с удължено освобождаване (бета1 блокиране) са по-равномерно разпределени в периода на приложение в сравнение с тези постигани с обикновените таблетни форми с бета1 селективни бета-блокери.
Тъй като плазмените концентрации са стабилни, клиничната бета1 селективност е по-добра отколкото тази постигана с обикновените таблетни форми с бета1 селективни бета-блокери. Рискът от нежелани ефекти, появяващи се при максимални концентрации, също е минимален (брадикардия, мускулна слабост). При необходимост метопролол може да се прилага едновременно с бета2 агонист при пациенти със симптоми на обструктивно белодробно заболяване.
Метопролол се използва за лечение на следните състояния:

  • Хипертония.
  • Ангина пекторис.
  • Сърдечни аритмии, особено надкамерна тахикардия.
  • Профилактика за предотвратяване на смъртността от сърдечен произход и намаляване на реинфарктите след острата фаза на миокарден инфаркт.
  • Функционални сърдечни смущения (палпитации).
  • Профилактика на мигрена.
  • В комбинираното лечение на симптоматична хронична сърдечна недостатъчност (NYHA II-IV клас, левокамерна фракция на изтласкване <40%).

Пълната статия може да изтеглите от тук:

и тук:

СТАТИИ

A comparison of single-lead atrial pacing with dual-chamber pacing in sick sinus syndrome

Пациентите със Синдром на болния синусов възел (SSS с-ом) и брадикардия трябва да бъдат лекувани с еднокухинни електрокардиостимулатори (AAIR) или с двукухинни електрокардиостимулатори (DDDR). AAI пейсирането изисква запазена проводимост между предсърдия и камери и не протектира брадикардия ако впоследствие възникне AV блок. DDD стимулаторите са отлично решение при наличие на AV блок, но понякога нефизиологичното пейсиране на ДК е неприемливо високо, което променя електрическата активация и модела на съкращение на камерите. Това може да доведе до камерно ремоделиране с понижаване на фракцията на изтласкване и левопредсърдна дилатация (J Am Coll Cardiol 2009;54:764–776), което от своя страна е свързано с висок риск от предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност. (Lancet 1994; 344:1523–1528.)

Проучването включва 1415 пациента със SSS с-ом, рандомизирани към AAI срещу DDD електрокардиостимулатори, проследени средно за 5,6 години. Не съществува сигнификатна разлика в смъртността за периода на проследяване. AAI пейсирането е свързано с по-висока честота на пароксизмално предсърдно мъждене и два пъти по-висок риск от реоперация свързана с пейсмекърната с-ма. Тези резултати подсказват, че DDD пейсирането с програмиран леко удължен АV интервал е по-добрия избор, от колкото ААI пейсинг при пациентите със SSS с-ом.

Линк към абстракта на проучването

СТАТИИ

Biventricular pacing in hypertrophic obstructive cardiomyopathy: A pilot study

Хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМП) е автозомно доминантно наследствено заболяване, характеризиращо се с компенсаторна левокамерна хипертрофия, дължаща се на саркомерна дисфункция. При някой от пациентите с ХКМП, хипертрофията на сърдечния мускул води до обструкция на левокамерния (ЛК) изходен тракт, което води до симтоматика и повишен риск от внезапна сърдечна смърт (ВСС). Септалната миектомия и алкохолната септална аблация могат да намалят ЛК градиент, като по този начин подобряват симптоматиката и преживяемостта. Въпреки това, тези инвазивни процедури са с висок риск и не са подходящи при определена група от пациенти с ХОКМП и тежка ЛК обструкция. Двукухината стимулация (DDD) с пейсиране с късо AV проводно време е приемлива алтернатива на септалната миектомия и алкохолната септална аблация. Няколко нерандомизирани проучвания съобщават, че DDD пейсирането намалява градиента и подобрява симтоматиката и функционалния капацитет при тези пациенти. (J Am Coll Cardiol 1997;29:734–740.) (Europace 1999;1:77–84.) Последващи едноцетрови и мултицентрови рандомизирани проучвания, обаче, демонстрират редукция на ЛК изходен градиент само при 50% от пациентите, без подобрение във физическия капацитет. (J Am Coll Cardiol 1997;29:435–441.) (J Am Coll Cardiol 1999;34:191–196.) Скорошни проучвания показват, че предсърдно синхронизирания ЛК пейсинг и бивентрикуларния пейсинг могат допълнително да понижат градиента в ЛК изходен тракт при пациенти с ХОКМП. (Heart 2002;87:e6.) (Circ J 2005;69:536–542.) (J Cardiovasc Electrophysiol 2007;18:542–544.)
Още за пейсмекър терапия при ХКОМП.

В проучването участват 12 пациента с ХОКМП, като при 9 от тях е успешно имплантиран ЛК електрод.  Оптималния пейсиращ мод е бивентрикуларен при 6 пациента, ЛК при 2 пациента и деснокамерен при 1 пациент.  След 1 година проследяване функционалния капацитет и качеството на живот се подобрили значително. Регистрирано е също и намаление на средния ЛК градиент (изходен 74 +/- 23 mmHg до 28 +/- 17 mmHg  на първата година).  Регистрирано е също прогресивна редукция на ЛК маса – от 356 +/- 110 g изходно до 284 +/- 42 g на първата година.

Като извод от проучването авторите извеждат, че бивентрикуларния пейсинг е най-добрата конфигурация за понижаване на градиента на ЛК изходен тракт при пациенти с ХОКМП и води до понижаване на ЛК хипертрофия.

Линк към абстракта на проучването

СТАТИИ

Renal function and mortality following cardiac resynchronization therapy

Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) подобрява изхода на заболяването при определена група от болни с напреднала сърдечна недостатъчност (СН), но определянето точно кои пациенти биха имали полза остава проблематично. На този етап селекцията на болните се основава на наличието или отсъствието на механична и електрическа диссинхрония. Кардиореналния с-ом и бъбречната дисфункция свързана със СН, предполагат лоша прогноза на заболяването, независимо от левокамерната фракцията на изтласкване (ФИ), особено ако бъбречната недостатъчност изисква диализа. Логично тежката бъбречна недостатъчност, изискваща диализа, е свързана с лоша прогноза при пациенти след CRT и ICD. (Pacing Clin Electrophysiol 2007;30:207–213.) Липсват данни за влиянието на нетежките форми на бъбречна недостатъчност върху пациенти след CRT, понеже в повечето клинични проучвания те са били изключени. Около 40% от пациентите с тежка СН, които отговарят на критериите за имплантация на CRT, имат някаква степен на бъбречна недостатъчност (Circulation 2006; 113:671–678.) В повечето случаи е използван само серумния креатенин, като маркер за измерването на степента на бъбречна недостатъчност.

В проучването са включени всички пациенти, които не са били на диализа, с имплантирано CRT в Mayo Clinic от 1999 до 2005 г. От 482 пациента, 71% са били с бъбречна недостатъчност, дефинирана като ниво на гломерулна филтрация =/< 60mL/min1,73m преди имплантирането на CRT. Пациентите с бъбречна недостатъчност са били по възрастни, по-често с анемия, но с еднаква ФИ сравнение с тези без бъбречна недостатъчност.
Като извод от проучването авторите извеждат, че бъбречната недостатъчност е силен предиктор за лоша преживяемост след CRT.

СТАТИИ

Female Gender is Associated with a Better Outcome after Cardiac Resynchronization Therapy

Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) подобрява качеството на живот, физическия капацитет и преживяемостта при пациенти с тежка медикаментозно рефрактерна сърдечна недостатъчност (СН). Проучването CARE-HF съобщава за 40% редукция на общата смъртност (N Eng J Med 2005; 352:1539–1549), а проучването COMPANION (N Eng J Med 2004; 350:2140–2150) показва, че добавянето на ICD към ресинхронизиращото устройство (CRT-D) има допълнителна полза.
Някой проучвания съобщават за полови различия при CRT. Първото проучване което отчита по-малко ниво на рехоспитализации и по-ниска смъртност при жени в рамките на 6 месеца след имплантацията на CRT е MIRACLE. (J Interv Card Electrophysiol 2005;12:107–113.) В последствие данните от COMPANION демонстрират по-ниска честота на внезапна сърдечна смърт (ВСС) и по-малко на брой правилни електрошокове от дефибрилиращата функция на устройството. В скорошно проучване от 233 пациента със CRT и CRT-D се съобщава по-добра преживяемост при жени за период от 58 месеца. (Pacing Clin Electrophysiol 2009; 32 (Suppl. 1):S141–S145)

Проучването включва 550 пациента проследени средно 36 месеца с имплантирани CRT или CRT-D. Женския пол е предиктор за по-ниско ниво на обща смъртност, сърдечно съдова смъртност, МАСЕ и хоспитализации за СН. Зависимостта между по-добрата преживяемост на женския пол е независимо то възрастта, придружаващите заболявания, продължителността на QRS комплекса, както и параметри на СН, като функционален клас и фракция на изтласкване. Въпреки отчетеното по-силно обратно ремоделиране на ЛК при женския пол, по-добрата преживяемост също не е свързана с по-същественото обратно ремоделиране. Връзка липсва и между преживяемостта и етиологията на СН, както и от вида на устройството.

Линк към абстракта на проучването