СТАТИИ

Atrial pacing or ventricular backup–only pacing in implantable cardioverter-defibrillator patients

Един от нерешените проблеми в електрокардиостимулацията е дали при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН) и ниска фракция на изтласкване (ФИ) на лява камера, преценени като подходящи за имплантация на ICD, е необходима физиологична сърдечна честота и колко е тя. Повечето пациенти с ICD не се нуждаят от допълнителен пейсинг, който е бил изключващ критерий за повечето проучвания за първична превенция. Въпреки това някой пациенти със СН развиват релативна брадикардия дължаща се на приема на бета блокери и антиаритмични медикаменти за подтискане на камерни и предсърдни аритмии. Съществуват доказателства, че началната стратегия за двукухинно устройство при всички пациенти със СН и нужда от ICD е ценово ефективна, дори само при 5% необходимост от upgrade, поради липсата на по-нататъшна хирургична намеса. (J Am Coll Cardiol 2005;46:850–857)
В противовес на тези данни, началният опит с двукухинни ICD устройства е разочароващ. (JAMA 2002;288:3115–3123.) (J Cardiovasc Electrophysiol 2005;16:359–365.) Тези две проучвания съобщават, че десинхронизирането на камерната електрическа активация и контракция индуцирана от ДК пейсинг, независимо от AV синхронизацията, е свързано с повишен риск от предсърдно мъждене (ПМ) и СН.

След разпознаване на ограниченията на конвенционалния двукухинен пейсинг и с цел минимизиране на потенциално вредния ДК пейсинг, бе създаден нов предсърдно базиран двукухинен алгоритъм (managed ventricular pacing – MVP). MVP премахва пейсмекърния атриовентрикуларен интервал (AVI) и използва максимално собствената AV проводимост, дори когато е сериозно увредена. По този начин се подтиска нивото на ДК пейсинг и се получава безопасно високо ниво на деснопредсърден (ДП) пейсинг. (J Am Coll Cardiol 2006;47:282–288.) (N Engl J Med 2007;357:1000–1008.)

Хипотезата на това проучване е че предсърдния пейсинг с MVP алгоритъм ще доведе до еднакъв или по-нисък риск от смърт или СН сравнен с камерен backup пейсинг при пациенти с ICD без симптоматична брадикардия.
Проучването е било прекратено на 2,4 г. (+/-0,8) поради невъзможност за доказване на първоначално зададената цел поради ниското ниво на нежелани събития, изследвани от проучването за това време. При допълнителния анализ пациентите с PR интервал над 230 ms били с повишен риск за нежелани събития (хоспитализации и спешно лечение свързано със СН). Статистически недостоверното по-високо ниво на на смърт и събития свързани със СН при пациентите с MVP алгоритъм се е дължало на само 5% от групата, която е била с PR интервал над 230 ms. При останалите пациенти тези два показателя били по-ниски или еднакви с VVI back up 40 групата.

Линк към абстракта

РЕКЛАМА