СТАТИИ

Effect of Biventricular Pacing on Diastolic Dyssynchrony

Систолната дисфункция е независим предиктор за заболеваемост и смъртност при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН). Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) е приемливо лечение за пациенти с медикаментозно рефрактерна СН, което действа чрез подобряване на наличната диссинхрония при пациентите отговарящи на лечението. Диастолната дисфункция е поне толкова често срещана колкото и систолната при пациенти със СН, като често е налична и без придружаваща систолна дисфункция. Липсват проучвания за ефекта на биветрикуларния пейсинг в/у диастолната дисфункция и промените и при респондери и нонреспондери на CRT терапията.

Подобрението в систолната диссинхрония се смята за част от отговора към CRT терапията. Доказано е, че ЛББ при пациенти със СН е свързан, както със систолна диссинхрония, така и с диастолна диссинхрония (Annu Rev Med 2004;55:373–94.) Освен това, сърдечния ударен обем зависи не само от силата на систолното изпразване на ЛК, но и от диастолното пълнене. Това предразполага участие, както на систолната, така и на дистолната диссинхрония в патогенезата на СН. (J Am Soc Echocardiogr 2006;19:307–13).
Няколко нови проучвания акцентират върху факта, че диастолната диссинхрония е по-честа при пациенти със СН и широк QRS комплекс, отколкото систолната диссинхрония. (J Am Coll Cardiol 2005;46:2250–7.)
Съществуват няколко патофизиологични механизма, които могат да са свързани със диастолната диссинхрония при пациенти със СН. Най-логичното обяснение е че миокардните
сегменти със закъсняваща контракция показват и закъсняваща релаксация. (J Am Coll Cardiol 2007;49:88–96.) Само че по-малко от половината пациенти имат едновременно налична систолна и дастолна диссинхрония. Друго потенциално обяснение е наличието на ИБС при тези пациенти. Проучвания използващи радионуклидна ангиография при пациенти с ИБС показват, че ЛК диастолна диссинхроност е често срещана и се подобрява след реваскуларизация. (Circulation 1985;71:297–307.) Проучванията обаче не показват разлика в систолната и диастолната диссинхрония при пациенти с исхемична и неисхемична генеза на СН.

Проучването включва 266 пациента в синусов ритъм със СН и имплантирано CRT устройство. Всички били изследвани с тъканен Доплер 48 часа преди и 6 месеца след CRT имплантацията. Систолната и диастолната диссинхрония били дефинирани като maximal time delay in peak systolic и early diastolic velocities за 4 ЛК сегмета. Респондери били тези, които имали повече от 15% понижение на ЛК систолен обем за 6 месечен период.
Изводи от проучването:
1. Диастолната диссинхрония е по-честа при пациенти със СН отколкото систолната .
2. Нонреспондерите имат по-рядко диастолна диссинхрония отколкото респондерите
3. След CRT диастолната диссинхрония се подобрява само при респондерите.

Линк към абстракта на статията