СТАТИИ

Cardiac Resynchronization Therapy in Asymptomatic or Mildly Symptomatic Heart Failure Patients in Relation to Etiology

Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) подобрява симптоматиката и преживяемостта при пациентите със сърдечна недостатъчност (СН) III-IV ф.к. по NYHA, ЛББ и левокамерна (ЛК) дисфункция. Освен това CRT подобрява ЛК функция при тези пациенти, което насочва към предположението, че също забавя прогресията на заболяването при леко симптоматични пациенти. Тази хипотеза бе тествана в проучването REVERSE (J Am Coll Cardiol 2008;52:1834–43), като резултатите от това проучване потвърждават това предположение. Регистрирано бе забавяне в прогресията на ремоделиране на лява камера и забавяне на първата хоспитализация по повод СН. (J Am Coll Cardiol 2009;54:1837–46.)

Проучването включва 277 пациента с исхемична етиология на СН и 333 пациента с неисхемична етиология на СН. Критерии за включване били: I-II ф.к. СН, QRS комплекс над 120 ms, ФИ </=40% и ЛК диастолен размер >/=55 мм. Пациентите били рандомизирани към активно CRT (CRT-ON) срещу неработещо CRT (CRT-OFF). Първичната крайна цел била влошаване на СН за 12 месеца. При част от пациентите било имплантирано комбинирано устройство CRT/ICD.

Най-важния извод от това проучване е, че обратното ремоделиране е по-значимо при пациентите с неисхемична генеза на СН, отколкото тези с исхемична генеза. Това може да бъде обяснено с факта, че пациентите с исхемична генеза на СН били по-възрастни и с повече придружаващи заболявания, както и с по-тесен QRS комплекс и на по-ниска доза бета блокер. Но причината за по-лошият отговор на тази група пациенти може да се търси и в предположението, че CRT е по-малко ефективно при наличието на обширна миокардна цикатриксиална тъкан, дори при наличие на вътрекамерна диссинхрония. Тези резултати са сходни с предишни проучвания проведени при пациенти със СН III-IV ф.к. по NYHA. (Circulation 2006;113: 266–72.) (Eur Heart J 2009;30:782–8.)

Линк към абстракта на проучването