СТАТИИ

Cheyne–Stokes respiration and obstructive sleep apnoea are independent risk factors for malignant ventricular arrhythmias requiring appropriate cardioverter-defibrillator therapies in patients with congestive heart failure

Застойната сърдечна недостатъчност (СН) е често срещано заболяване, срещащо се при 2 до 3% от общата популация и достигащо до 10 – 20% във възрастовата група 70 до 80 г. Това е и най-честата причина за спешна хоспитализация с огромно социоикономическо значение. Придружаващите заболявания също влияят в/у хода и изхода на заболяването. Заболяванията на съня, сред които най-често срещаните – обструктивна сънна апнея (ОСА) и централна сънна апнея (ЦСА), свързани с Cheyne–Stokes дишане, са свързани с повишена смъртност. При пациентите със СН, повече от 70% имат някаква степен на нарушение в съня и това се свързва с влошена прогноза. (J Am Coll Cardiol 2007;49:1625–1631.) Подлежащия механизъм на не е напълно изяснен и е обект на изследвания. Едно от възможните обяснения е повишен аримогенен риск. Няколко проучвания съобщават, че повишена честота на камерни Ех е сурогатен маркер за повишена възбудимост на камерите при пациенти с ОСА и ЦСА. (Chest 2009;88:335–340.) (Am J Cardiol 1983;52:490–494.)

Изследвани са 472 пациента за сънна апнея 6 месеца след имплантация на сърдечна ресихронизираща с-ма с кардиовертер дефибрилатор (CRT-D). От тези пациенти 283 (170 без или със лека степен на заболяване и 113 отказали терапия). За периода на  проследяването (48 месеца) данни били получени за 255 пациента. Времето до периода когато пациентите са получили за пръв път лечение на камерна аритмия е било сигнификатно по-късо при пациентите с ОСА и ЦСА.
Като извод от проучването авторите съобщават, че пациентите със СН и ОСА или ЦСА, са с повишен риск за животозастрашаващи аритмии и елетрошокова терапия от ICD.

РЕКЛАМА