СТАТИИ

Renal function and mortality following cardiac resynchronization therapy

Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) подобрява изхода на заболяването при определена група от болни с напреднала сърдечна недостатъчност (СН), но определянето точно кои пациенти биха имали полза остава проблематично. На този етап селекцията на болните се основава на наличието или отсъствието на механична и електрическа диссинхрония. Кардиореналния с-ом и бъбречната дисфункция свързана със СН, предполагат лоша прогноза на заболяването, независимо от левокамерната фракцията на изтласкване (ФИ), особено ако бъбречната недостатъчност изисква диализа. Логично тежката бъбречна недостатъчност, изискваща диализа, е свързана с лоша прогноза при пациенти след CRT и ICD. (Pacing Clin Electrophysiol 2007;30:207–213.) Липсват данни за влиянието на нетежките форми на бъбречна недостатъчност върху пациенти след CRT, понеже в повечето клинични проучвания те са били изключени. Около 40% от пациентите с тежка СН, които отговарят на критериите за имплантация на CRT, имат някаква степен на бъбречна недостатъчност (Circulation 2006; 113:671–678.) В повечето случаи е използван само серумния креатенин, като маркер за измерването на степента на бъбречна недостатъчност.

В проучването са включени всички пациенти, които не са били на диализа, с имплантирано CRT в Mayo Clinic от 1999 до 2005 г. От 482 пациента, 71% са били с бъбречна недостатъчност, дефинирана като ниво на гломерулна филтрация =/< 60mL/min1,73m преди имплантирането на CRT. Пациентите с бъбречна недостатъчност са били по възрастни, по-често с анемия, но с еднаква ФИ сравнение с тези без бъбречна недостатъчност.
Като извод от проучването авторите извеждат, че бъбречната недостатъчност е силен предиктор за лоша преживяемост след CRT.

РЕКЛАМА