СТАТИИ

Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) подобрява изхода на заболяването при определена група от болни с напреднала сърдечна недостатъчност (СН), но определянето точно кои пациенти биха имали полза остава проблематично. На този етап селекцията на болните се основава на наличието или отсъствието на механична и електрическа диссинхрония. Кардиореналния с-ом и бъбречната дисфункция свързана със СН, предполагат лоша прогноза на заболяването, независимо от левокамерната фракцията на изтласкване (ФИ), особено ако бъбречната недостатъчност изисква диализа. Логично тежката бъбречна недостатъчност, изискваща диализа, е свързана с лоша прогноза при пациенти след CRT и ICD. (Pacing Clin Electrophysiol 2007;30:207–213.) Липсват данни за влиянието на нетежките форми на бъбречна недостатъчност върху пациенти след CRT, понеже в повечето клинични проучвания те са били изключени. Около 40% от пациентите с тежка СН, които отговарят на критериите за имплантация на CRT, имат някаква степен на бъбречна недостатъчност (Circulation 2006; 113:671–678.) В повечето случаи е използван само серумния креатенин, като маркер за измерването на степента на бъбречна недостатъчност.