История на кардиостимулацията в България

Клинично приложение на електрическата стимулация на сърцето в България, макар и с известно закъснение, повтаря стъпките на напредналите страни: първоначално временна стимулация с външни електроди положени върху гръдната стена, след това – временна стимулация с външни устройства, но свързани с електроди, които контактуват директно със сърцето и на трети етап – сърдечна стимулация с имплантибилни устройства.

Първите кардиостимулатори

В началото на шестдесетте години, когато клиниката по кардиология на ИСУЛ е преместена в Трета градска болница, за нея е закупен и използван активно ЕКГ-монитор, комплект с дефибрилатор и външен кардиостимулатор. Последният, чрез външни електроди, като тези на дефибрилатора, през кожата и гръдната стена, е използвал стимулиращи импулси, достигащи до сърцето, които са осигурявали временна сърдечна стимулация, но коята е била болезнена и трудно понасяна от пациента. Пациенти с тежки проводни нарушения, закачени на такъв стимулатор, са подскачали в леглото си в синхрон със сърцето – дни и седмици наред.
През 1964 година във Военна болница в София, на болен с AV-блок и асистолия, изпаднал в клинична смърт след травма и операция, д-р Андрей Стойчев, с торакотомия, е имплантирал епимиокардни електроди, които свързва с външен стимулатор. Приомът е успешен, случаят завършва благоприятно, с оздравяване и възстановяване на синусов ритъм. У нас, това е първия случай на временна стимулация с електроди, контактуващи директно със сърцето.
През 1969 година, в кардиохирургичната клиника на Трета градска болница постъпва пациент с пълен AV-блок с екстремна брадикардия и паузи, с припадъци. При този пациет е имплантиран първия постоянен пейсмейкър с хирургичен достъп с торакотомия от проф. Димитър Димитров.

проф. Марков

През същата година, на подобен пациент, пак проф. Димитров имплантира под рентгенов контрол първият постоянен пейсмейкър с трансвенозен електрод .
Следващитеимплантации на постоянни пейсмейкъри, проф. Димитров възлага на проф. Марков и д-р Валентин Денчев.
Първите стимулатори са били тежки, обемисти захранвани с живачни батерии. Поради това те трудно са се пласирали на подходящо място, особено при по-слаби пациенти. Не рядко се е налагало да се подменят още на първата година от имплантацията. Тогава се въвежда и възможността да се извършва програмиране и препрограмиране, само на един параметър – времетраенето (ширината) на стимулиращите импулси. То се е реализирало чрез пробождане на кожата на пациента и завъртане на винтче през дупка на кутията на стимулатора. По-късно, пробождането на кожата е било избегнато и програмирането на честотата на стимулация е ставало чрез въртене на магнитното устройство – т.н. “мелничка за кафе”. Проф. Марков и д-р Денчев изработват техники за икономични торакотомии за имплантация на миокардни електро: епигастрален екстраплеврален, парастернален, също екстраплеврален.

д-р Денчев

<!–[endif]–><!–[if !ppt]–><!–[endif]–>
През периода 1972- 1986 под методичното ръководство на лекарите от НКБ – Д-р Денчев, проф. Димитров, доц. Ценов, са създадени центрове по кардиостимулация в Ст. Загора, Варна, Пловдив, Плевен, В. Търново, Хасково и Бургас (последните 3 вече не съществуват). В НЦССЗ (Трета градска болница) се създава и първата ЕФИ лаборатория.

д-р Йовев

През 2002 г. за пръв път в България д-р Йовев от болница “Св. Екатерина” имплантира ресинхронизираща система за стимулация (CRT) на пациент с тежка медикаментозно рефрактерна сърдечна недостатъчност. Оперативната интервенция е успешна, а пациентът е респондер. В последствие тази дейност става рутинна, като до този момент в болница Св. Екатерина са имплантиеани над 300 CRT устройства.
Няколко центъра в София и страната също правят своите начални стъпки в сърдечната ресинхронизираща терапия, имплантирайки неголям брой такива устройства.
Първият кардиовертер-дефибрилатор (ICD) в България е имплантиран през 1994 г. от д-р Валентин Денчев в болница “Света Екатерина” при 58 г. пациент с хипертрофична кардиомиопатия, преживян миокарден инфаркт, рецидивираща камерна тахикардия и прекъсната внезапна сърдечна смърт. И до днес пациентът се проследява и лекува в същия център, като при него са направени 3 реимплантации поради изразходване на енергията на пулс генератора и един ъпгрейд на системата.
През 2004 г. в болница “Света Екатерина” д-р Светослав Йовев имплантира първото комбинирано устройство за сърдечна ресихронизация и кардиовертер дефибрилатор – CRT-D при пациент с дилатативна кардиомиопатия, тежка сърдечна недостатъчност и рецидивираща камерна тахикардия с прекъсната внезапна сърдечна смърт.
Първият електрокардиостимулатор в Пловдив е поставен през 1975 г. от Доц. Паница в Първа градска болница. През 1977 г. се основава Клиниката по съдова хирургия и дейността по електрокардиостимулация се извършва в нея. Доц. Паница осъществява специализация във Франция /1979 – 1980 г./ по проблемите на електрокардиостимулацията и защитава десертация на тема “Усложнения на постоянната електрокардиостимулация свързани с електродите” – 1982 г. Повече от 30 години дейността по електрокардиостимулация непрекъснато се разраства, като понастоящем годишно се имплантиран повече от 300 апарата. С днешна дата в Клиниката по съдова хирургия и ангиология към УМБАЛ “Св. Георги”- Пловдив дейността по електрокардиостимулация се осъществява от Проф. Анастасов, Доц. Желев, Д-р Димитров и Д-р Захариев.

РЕКЛАМА